неделя, 7 октомври 2012 г.

Пряка демокрация - толкова, колкото и свободен пазар (laissez-faire)

Обикновено левите основателно критикуват неолибералните икономисти за вярата им, че хората са рационални същества в своето икономическо поведение и свободният, нерегулиран пазар между всички ("невидимата ръка") "знае" най-добре, че разпределя най-оптимално ресурсите и води до най-бързо развитие. Уви, хората далеч не винаги действат рационално, освен това информацията е асиметрична, а липсата на регулации бързо води до монополи. Един напълно свободен пазар би се изродил до своята противоположност и би гарантирал огромно количество мизерия в света.

Някои от същите тези критици обаче напълно забравят тези неща, когато обърнат поглед към обществено-политическия пазар. Там те изведнъж започват да смятат хората за рационални и да предлагат пряката демокрация (аналог на изцяло свободен, нерегулиран пазар) като панацея за всичко. Уви, хората рядко са рационални не само в магазина или на борсата, но и при всички други въпроси. Информацията отново е асиметрична, отново го има и стадния ефект.

Примерът с древна Атина показва, че при наличие на далавера мнозинството е способно да отнеме гражданските права на цели прослойки. Или да убие Сократ. Едва ли има нещо по-опасно от овластена тълпа и лидери, открили как да я насъскват!

Човек трябва да бъде последователен в тезите си. Ако е за регулации и данъци в икономиката, трябва да признава нуждата от наложени правила и при другите видове публични отношения. Правила, които не биха могли да бъдат свободно формулирани и модифицирани от тълпата или оставени на нейната воля дали да ги спазва.

При това цялата вселена е изградена йерархично - от елементарните частици до галактиките. Човешкото тяло е изградено йерархично. И всички общества са изграждали йерархични структури. Това не е случайно! Всичко е холони. Всеки опит да се сведе съвременната сложна обществена организация до плоска структура (пряка демокрация) неминуемо е обречен по фундаментални причини.