Излишни ли са много от днешните работни места?

Темата за безработицата и работните места е една от главните в съвременното общество. Защо не се сбъдва предсказанието на Кейнс, че до края на ХХ век в развитите страни може да има 15-часова работна седмица?

Повод за тази публикация ми даде провокативната статия на антрополога Дейвид Гребер:
On the Phenomenon of Bullshit Jobs

Сега няма да правя пълен собствен анализ, ще се спра главно на някои проблематични места в аргументацията на Гребер.

Ситуацията с българите и какво да се прави

Преди да решим какво да се прави трябва да проумеем дълбочината и характера на бедствената ситуация в България. Положението е извънредно и стандартните рецепти са неприложими.

В края на 2010 г. списание "Иконъмист" публикува статия със знаменателно заглавие - "Богатите, бедните и България". В нея има графика, на която са съпоставени БВП на глава от населението и удовлетворението от живота (казано по-кратко - на богатството и щастието) в различните държави. Вижда се ясна корелация по-богати страни - по-щастливи граждани. С едно изключение - България. България единствена е извън основната закономерност. Доходите ни са над средните, но по удовлетвореност от живота сме на нивото на най-мизерстващите държави. Статията завършва с изречението: "най-тъжното място на света спрямо дохода на човек е България".

Изборът пред свободния човек

Свободата не е само липса на външни ограничения. Свободният човек е трудно да бъде манипулиран. Докато болшинството хора правят изборите си заради чужди внушения и подсъзнателни мотиви - и когато гласуват на избори, и когато пазаруват в магазина.

Несвободният човек обикновено не може да направи полезен за себе си избор, освен по случайност.

Изводите от горната мисъл са ужасяващи. В социалния живот на добронамерения и съзнателен индивид остават две възможности (ако не броим самоизолацията) - да манипулира и да се възползва от околните за тяхно добро, с всички произтичащи от собственото му несъвършенство рискове, или да работи за тяхното освобождаване - неблагодарна задача, която е по силите само на най-извисените духовно.

Писах вчера, че няма криза на идеите, а на хората. Но тъй като смислените хора се интересуват от идеи и ценности и обичат да се идентифицират като леви, десни, зелени и т.н., как да обединим идейно такива хора, и то по действен начин?

Всеки отделен принцип има двойствена природа и може да бъде извратен. Дясното е за повече свобода за лична инициатива. Инициативността е нещо прекрасно и изключително необходимо. Но инициатива да се краде или да се прехвърлят проблемите върху чужд гръб?

Лявото е за повече солидарност. Солидарността също е нещо прекрасно и изключително необходимо. Но солидарност с някой, който не е прав, да лъжеш от солидарност или да подкрепяш съмнителните му действия в името на единството?

Нека обединим инициативността и солидарността - като подкрепяме и насърчаваме добрите инициативи в която и сфера да са. И ето ги лявото и дясното ръка за ръка. В тази държава, в която доверието се е превърнало в най-дефицитната стока, няма нищо по-необходимо.

Редовно обвиняват протестиращите, че не знаели какво искат или искали нелепи неща, знаели само да викат "оставка" и "вън", а не предлагали алтернатива (откровените глупости не са алтернатива). Нямало идеи.

Важно е да разберем, че У НАС НЯМА КРИЗА НА ИДЕИТЕ, ИМА КРИЗА НА ХОРАТА. Носителите на идеите системно дискредитират тези идеи. Обикновените избиратели отдавна са го разбрали и търсят да дадат вота си на някой като царя или Бойко, който би разчистил мерзавците. Трагедията е, че този някой все се оказва просто поредният мерзавец.

От друга страна имаме представители на интелигенцията, на които им е крив народът, че само си търсел Спасител. Да, простите хора правят неудачни избори, защото на челото на поредния месия не пише "и аз ще ви излъжа" и те го пробват. Умниците обаче са по-зле, защото още не са достигнали до прозрението (или успешно са го забравили), че във властта качествата на носителя на идеята са по-важни от самата идея. Те продължават да спорят за "лявата идея", "дясната идея" и прочие. Докато и на най-простите е ясно - не гледай какво приказва дядо поп (Костов), а какво върши.

Така че ако има идейна криза, тя е в осмислянето на факта, че в България няма криза на идеите, а на хората.

Стратегия за борба за по-добра България

1. Обща ситуация

Намираме се в ситуация на безпрецедентна нравствена криза и безизходица. Обществото демонстрира висока степен на търпимост към корупционните практики и всевъзможните други прегрешения. Взаимната подозрителност и цинизъм са повсеместни. Опитите за изграждане на гражданско общество от страна на отделни активисти и НПО се възприемат с недоверие, незаинтересованост и дори открита враждебност. Отношението към всеки е "и този се бори за кокала". "Лидер" се превърна в мръсна дума, докато нацията крещящо се нуждае от автентично лидерство. Интелектуалците, доколкото са останали, се скриха и не се борят за общественото внимание, а чакат някой да им го даде по право (което при днешната чалга култура никога няма да стане). Средното ниво на образованост намалява, населението застарява и намалява, а делът на маргинализирани групи като циганите расте. "Темида" е толкова омърсена, колкото и всичко останало. Както и църквата. Армия в стария смисъл вече нямаме. По индекс на щастие (спрямо материалното благополучие) България е на последно място в света! Може би единственото, което спасява страната от изпадане в уродството на някаква открита диктатура, е принадлежността ни към ЕС и необходимостта поне формално да се съобразяваме с днешните европейски цивилизационни норми.

Операция "Чисти ръце" - европейско правосъдие в България

В други държави има мафия, в България мафията има държава

Поради доказаната неспособност на правосъдието у нас да се справи дори с фрапиращи случаи на корупция по високите етажи на властта и в самата съдебна система, искаме, като временна мярка, държавата да сключи договор за правна помощ с Европейския съюз или отделни страни, по който в България да дойдат европейски разследващи и съдии. Да бъде създаден специализиран съд (какъвто чл. 119 ал.2 от Конституцията позволява), в който европейски магистрати да разгледат случаите с висока обществена значимост, които нашата прокуратура е пренебрегнала, прекратила или провалила, или по които има странни съдебни решения. Като първа стъпка, дори преди наличието на такъв съд, европейските магистрати да посочат кои български магистрати би трябвало да напуснат системата по силата на чл. 129 ал.3 т.5 от Конституцията - за "тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт".

Изказването ми преди приемане на ОУП на община Велико Търново

Днес, 31.01.2013 г., беше приет Общият устройствен план на община Велико Търново, но със съществена промяна спрямо досегашния му вариант. Успяхме до голяма степен да опазим горската местност северно от града от застрояване, въпреки силният натиск на заинтересовани лица и слабата гражданска активност. Чакат се и решенията по две съдебни дела, след които ще знаем дали тази страница вече е затворена, или борбата ще трябва да продължи.

Публикувам изказването ми на сесията, което направих в качеството си на гражданин и представител на неформалната група "Обединени за глобална промяна". Не можах да го прочета до края, бях прекъснат от ръководството на Общинския съвет поради изтичане на времето (3 мин.), след като го намериха за обидно на места и ми загубиха част от времето с пререкания. Всички останали свободно говореха по 5-10 мин.

Изказването ми беше подготвено предварително и без знание за договорката, която са постигнали предната вечер след височайше обаждане.

Проблемът между съвременната икономика и финансовата система

Този текст излага конспектно някои основни постановки на съвременната икономическа система (както я е осмислил авторът) и разбирането му изисква известна макроикономическа грамотност.

Пари при пари отиват. Хората с ниски доходи не могат да спестяват почти нищо, те често консумират на кредит. А богатите естествено спестяват (инвестират) голямата част от доходите си, колкото и луксозно да живеят. Дори само чрез този механизъм (той не е единствен) парите постоянно се натрупват в посока към върха на пирамидата - от многото бедни към малкото богати.

За да не се срине системата, парите трябва да се връщат надолу по някакъв начин, иначе няма как да бъде изкупувана масовата продукция и ще влезем в поредната Велика Депресия. Преразпределението, извършвано от държавата, не е достатъчно. Пари слизат надолу чрез инвестициите на богатите в нови производствени мощности и услуги - процес, при който се разкриват работни места и се плащат заплати. Но и това не е достатъчно, защото не всички инвестиции са с такава цел - понастоящем голяма част от парите потъват във финансовия сектор чрез спекулации, нямащи почти нищо общо с реалната икономика. А и дори инвестирането в реалния сектор носи проблеми.

Пряка демокрация - толкова, колкото и свободен пазар (laissez-faire)

Обикновено левите основателно критикуват неолибералните икономисти за вярата им, че хората са рационални същества в своето икономическо поведение и свободният, нерегулиран пазар между всички ("невидимата ръка") "знае" най-добре, че разпределя най-оптимално ресурсите и води до най-бързо развитие. Уви, хората далеч не винаги действат рационално, освен това информацията е асиметрична, а липсата на регулации бързо води до монополи. Един напълно свободен пазар би се изродил до своята противоположност и би гарантирал огромно количество мизерия в света.

Някои от същите тези критици обаче напълно забравят тези неща, когато обърнат поглед към обществено-политическия пазар. Там те изведнъж започват да смятат хората за рационални и да предлагат пряката демокрация (аналог на изцяло свободен, нерегулиран пазар) като панацея за всичко. Уви, хората рядко са рационални не само в магазина или на борсата, но и при всички други въпроси. Информацията отново е асиметрична, отново го има и стадния ефект.

Примерът с древна Атина показва, че при наличие на далавера мнозинството е способно да отнеме гражданските права на цели прослойки. Или да убие Сократ. Едва ли има нещо по-опасно от овластена тълпа и лидери, открили как да я насъскват!

Човек трябва да бъде последователен в тезите си. Ако е за регулации и данъци в икономиката, трябва да признава нуждата от наложени правила и при другите видове публични отношения. Правила, които не биха могли да бъдат свободно формулирани и модифицирани от тълпата или оставени на нейната воля дали да ги спазва.

При това цялата вселена е изградена йерархично - от елементарните частици до галактиките. Човешкото тяло е изградено йерархично. И всички общества са изграждали йерархични структури. Това не е случайно! Всичко е холони. Всеки опит да се сведе съвременната сложна обществена организация до плоска структура (пряка демокрация) неминуемо е обречен по фундаментални причини.