Масару Емото и мисловното влияние върху водата - наука или бизнес?

За удобство на читателя ще започна със заключението, тъй като текстът е дълъг. Предназначен е за хората, които знаят с какво е известен Емото, така че няма да разказвам предисторията.

Засега твърденията на Емото остават в сферата на псевдонауката, докато самият той печели добре от тях - не само чрез книгите си, но и продавайки скъпо "обработена" вода на наивниците.

Самият Емото се представя като магистър и Ph.D. - на базата на купени дипломи от Open International University - Индия (ако искате да си купите легално титла, това е едно от местата). В по-сериозните публикации е само бакалавър.

Относно изследването му и защо почти никой от научната общност не иска да се занимава с него, подробно изложение можете да прочетете тук:

Kristopher Setchfield - Are Dr. Masaru Emoto’s Fantastic Claims Actually Real?

Един от примерите: от всеки тест със 100 проби Емото публикува само по една избрана снимка. Другите не показва.

До излизането на проучването на Kristopher Setchfield е известен само един независим тест на твърденията на Емото - в курса по психология на Damian Nash в Durango High School, Колорадо. Описание на този тест и резултатите: An experiment attempting to replicate Dr. Emoto's work.

"Conclusion: We did not find sufficient evidence to refute or accept Emoto's hypothesis that thought influences water crystal formation."

В същото време Емото избягва поканата на фондацията на Джеймс Ранди (за награда от 1 милион долара!) да направи тестовете си в контролирани условия.

Впоследствие се извършват два научни експеримента, организирани не от някой скептик, а от Dean Radin, известен изследовател в областта на парапсихологията, неколкократен президент на американската Парапсихологическа Асоциация, и с участието на самия Емото и неговата лаборатория.

Накратко интерпретацията на резултатите им от независим изследовател можете да прочетете тук: Is Dr. Emoto a Spiritual Madoff?
и с това да приключите четенето, ако не ви се навлиза по-дълбоко в материята.

Първият - двойно сляп опит с две серии - дава обнадеждаващи резултати. Публикацията: Double-Blind Test of the Effects of Distant Intention on Water Crystal Formation.

Уви, този опит не е проведен съвсем прецизно, например от 200 проби са тествани само 40, подбрани от Емото.

Вторият експеримент е по-добре замислен - тройно сляп, с три тестови серии и оценка на всички проби. Публикацията: Effects of Distant Intention on Water Crystal
Formation: A Triple-Blind Replication.

Въпреки че авторите се опитват да го интерпретират като успех, той е много повече провал. Това се вижда дори с просто око - погледнете графиката на стр. 7 от pdf-a (стр. 487 според номерацията в документа).

Разлика между третираната вода и една от двете контролни групи (отдалечената) практически няма, дори отдалечената е с малко по-голяма "красота". (Това е контролната група, която съответства на контролната от първото изследване и с която тогава са открили сравнително голяма разлика). Има статистически значима, макар и доста малка разлика между тези две групи и другата контролна група (близката) - далеч по-малка от разликата в първото изследване.

Дори самият Dean Radin признава в блога си:

"I should emphasize here that all of these effects were small in magnitude and the statistical effects, while significant, were weak. So while this replication provided some support for the hypothesis, I'd say it is intriguing but not overwhelming."

Също:

"Still, the statistical results of both this and the previous, double-blind test were weak, and so many more replications are needed to establish this as an "effect."

След всичко това не е чудно, че не са проведени други сериозни експерименти по темата (или ако са проведени, не са публикувани резултатите).