От П. Сахер, "Дзен-Йога" (Издателство "ЛИК", превод: Данчо Господинов):
"Всякакви практически мерки са безполезни, ако не се примирим с главния проблем на духовния живот - или, което е все едно, на всеки вид сериозен и целенасочен живот - който е:
Как да поддържаме интереса и ентусиазма за Търсенето въпреки безбройните трудности и обрати?
...
Събуждането на ентусиазъм за "големи" дела е почти неизбежно; но как да поддържаме подобен ентусиазъм сред всекидневната отегчителна работа? Решаващото изпитание за новака, стъпил на духовния път, се състои в поддържането на интереса към търсенето дори насред обикновените житейски подробности. Поддържането на равновесие въпреки непрестанните провокации, причинени от дребните дразнители на всекидневното съществуване, изисква решителност, на която са способни само шепа хора. И все пак жизнеспособността на духовния живот се проверява в полето на нашите всекидневни дейности (като например наличието или липсата на търпение при чакане на автобус) и рядко в сферата на необикновените постижения.
...
Повечето духовни търсачи пропадат "обратно в обичайното" поради неуспеха си да поддържат ентусиазма за Търсенето, а не вследствие на някаква друга отделна причина ... Истинският ентусиазъм се корени в задълбочения интерес - интерес, който граничи с ангажираност и така извлича поддръжка от самите дълбини. Човек, който е дотолкова въвлечен в Търсенето, е твърде ентусиазиран, за да изпитва скука дори в рутината или да бъде възпрян от дреболиите, колкото и чести да са те, или от препятствията, колкото и големи да са те.
Причината, поради която повечето хора не притежават такъв неотслабващ ентусиазъм за Търсенето (или за нещо друго, с изключение може би да галят внуците си) е, че животът на съвременния човек протича на твърде повърхностно равнище. Това не може да не се случи в модерните техно-цивилизации, защото в тях най-голямо ударение се слага върху скоростта и ефикасността.
Всички ние ужасно бързаме, за да стигнем от мястото, където сме, до друго място, в което няма да се чувстваме по-добре. Такъв "бърз" или повърхностен живот се нуждае от постоянен приток на сензации, за да върви. Опасността от депресия, възникваща от черната, тежка и скучна работа, не може да бъде избягната без удоволствия или приятни възбуди. Модерният свят може да бъде описан като горящ от желание да бъде "върховен" чрез непресекващи удоволствия от един или друг вид. Алкохолът е удоволствие, сексът е удоволствие, сънотворните таблетки са удоволствие, детективските романи са удоволствие - дори "гуру" може да стане удоволствие. Истинската духовност е по своята същност въпрос на дълбоко преживяване, а не на удоволствия. Докато допускаме нашият ум да функционира на повърхностни равнища, не можем да натрупаме дълбоки преживявания. Без дълбоко преживяване ние имаме работа със сексуални оргии вместо любов, партита вместо приятелство, догма вместо преданост, обществени условности вместо етика, теология вместо религия; ум, задоволяващ се да изследва критически една догма, но неспособен да разбере въплътения в нея дух. Само дълбочината на преживяването е критерий за духовността, както и във всяка друга сфера на дейност. Човек може да бъде силно духовен, докато работи на фондовата борса или в публичен дом - или може да бъде всичко друго, но не и духовен в църква или ашрам. Около никоя дейност не сияе нимба на одобрение само поради рода й.
По тази причина повечето хора са недоволни от обективните условия на своя живот. Защото тези, които водят повърхностен живот, винаги се оплакват от своята съдба, точно както лошият работник се жалва от своите инструменти. Негодуванието на тези недоволници е хронично поради постоянното усещане за несправедливост, с което те оцветяват всички случки; вместо да пресмятат какви дарове са получили. Такива хора са в постоянна вражда с онова, което наричат своя "съдба". Колко силно ни разстройват обстоятелствата, в които сме поставени, когато пренебрегваме духовния потенциал отдолу. Само повърхността на океана е разбивана на вълни от "ветровете на карма", неговите дълбочини остават неразмътени."
Как да поддържаме интереса и ентусиазма за Търсенето въпреки безбройните трудности и обрати?
...
Събуждането на ентусиазъм за "големи" дела е почти неизбежно; но как да поддържаме подобен ентусиазъм сред всекидневната отегчителна работа? Решаващото изпитание за новака, стъпил на духовния път, се състои в поддържането на интереса към търсенето дори насред обикновените житейски подробности. Поддържането на равновесие въпреки непрестанните провокации, причинени от дребните дразнители на всекидневното съществуване, изисква решителност, на която са способни само шепа хора. И все пак жизнеспособността на духовния живот се проверява в полето на нашите всекидневни дейности (като например наличието или липсата на търпение при чакане на автобус) и рядко в сферата на необикновените постижения.
...
Повечето духовни търсачи пропадат "обратно в обичайното" поради неуспеха си да поддържат ентусиазма за Търсенето, а не вследствие на някаква друга отделна причина ... Истинският ентусиазъм се корени в задълбочения интерес - интерес, който граничи с ангажираност и така извлича поддръжка от самите дълбини. Човек, който е дотолкова въвлечен в Търсенето, е твърде ентусиазиран, за да изпитва скука дори в рутината или да бъде възпрян от дреболиите, колкото и чести да са те, или от препятствията, колкото и големи да са те.
Причината, поради която повечето хора не притежават такъв неотслабващ ентусиазъм за Търсенето (или за нещо друго, с изключение може би да галят внуците си) е, че животът на съвременния човек протича на твърде повърхностно равнище. Това не може да не се случи в модерните техно-цивилизации, защото в тях най-голямо ударение се слага върху скоростта и ефикасността.
Всички ние ужасно бързаме, за да стигнем от мястото, където сме, до друго място, в което няма да се чувстваме по-добре. Такъв "бърз" или повърхностен живот се нуждае от постоянен приток на сензации, за да върви. Опасността от депресия, възникваща от черната, тежка и скучна работа, не може да бъде избягната без удоволствия или приятни възбуди. Модерният свят може да бъде описан като горящ от желание да бъде "върховен" чрез непресекващи удоволствия от един или друг вид. Алкохолът е удоволствие, сексът е удоволствие, сънотворните таблетки са удоволствие, детективските романи са удоволствие - дори "гуру" може да стане удоволствие. Истинската духовност е по своята същност въпрос на дълбоко преживяване, а не на удоволствия. Докато допускаме нашият ум да функционира на повърхностни равнища, не можем да натрупаме дълбоки преживявания. Без дълбоко преживяване ние имаме работа със сексуални оргии вместо любов, партита вместо приятелство, догма вместо преданост, обществени условности вместо етика, теология вместо религия; ум, задоволяващ се да изследва критически една догма, но неспособен да разбере въплътения в нея дух. Само дълбочината на преживяването е критерий за духовността, както и във всяка друга сфера на дейност. Човек може да бъде силно духовен, докато работи на фондовата борса или в публичен дом - или може да бъде всичко друго, но не и духовен в църква или ашрам. Около никоя дейност не сияе нимба на одобрение само поради рода й.
По тази причина повечето хора са недоволни от обективните условия на своя живот. Защото тези, които водят повърхностен живот, винаги се оплакват от своята съдба, точно както лошият работник се жалва от своите инструменти. Негодуванието на тези недоволници е хронично поради постоянното усещане за несправедливост, с което те оцветяват всички случки; вместо да пресмятат какви дарове са получили. Такива хора са в постоянна вражда с онова, което наричат своя "съдба". Колко силно ни разстройват обстоятелствата, в които сме поставени, когато пренебрегваме духовния потенциал отдолу. Само повърхността на океана е разбивана на вълни от "ветровете на карма", неговите дълбочини остават неразмътени."
Независимо от интензивността и дълбочиността му, търсенето си е егоцентрично недоволство, което поставя пред погледа си лични проекции на универсалността, с която опитваме да се сдобием. Това е ентусиазмът му. Той не трябва да се поддържа, а да се убие, защото ако ние наистина съществуваме на фона на някаква универсалност, то тя би могла да се изяви само в затишието на всички посоки, които по дефиниция са си атрибути на ограничението (антиуниверсалното).
ОтговорИзтриванеС други думи - защо Христос - Словото казва на учениците си, че не те Него, а Той тях е избрал?!
Вечността се изявява само там, където времето се е отдръпнало. Точката не може да порастне до Абсолют, но ако избере да избледнее - Абсолютът ще я приеме в себе си.
Естествено е учителят да избере учениците, които допуска до вътрешния си кръг. Но ако учениците не преживяват интерес и ентусиазъм, следвайки даден учител, те не биха го следвали дълго.
ОтговорИзтриванеМного неща бихме могли да класифицираме като прояви на егото и съответно да ги отречем, но ако има нещо, което не върши работа, то е да легнем и да чакаме да "затихнем" във всички посоки, докато ни осени Абсолютът :)
В цитираната книга Сахер разкрива динамиката на нисшите центрове на ума и как се достига до развитието на по-висшите. Без последните утихването на ума е невъзможно. А за достигането до по-висшите центрове е необходимо по-нисшите да натрупат определени количества положителен интензитет.
Има и друг важен момент около това - центърът на съзнателността (който Сахер нарича център на интегритета) е по-слаб от центровете на чувствеността и емоционалността. И не би могъл да се наложи над последните чрез сила. Трябва друг подход. Например трудно ще откриете пушач, спрял цигарите просто със "сила на волята". Силовите опити за промяна на нещо такова пропадат в 99% от случаите. А като принцип това важи и за всевъзможните дребни неща, с които е пълно ежедневието ни.