Стратегия за борба за по-добра България

1. Обща ситуация

Намираме се в ситуация на безпрецедентна нравствена криза и безизходица. Обществото демонстрира висока степен на търпимост към корупционните практики и всевъзможните други прегрешения. Взаимната подозрителност и цинизъм са повсеместни. Опитите за изграждане на гражданско общество от страна на отделни активисти и НПО се възприемат с недоверие, незаинтересованост и дори открита враждебност. Отношението към всеки е "и този се бори за кокала". "Лидер" се превърна в мръсна дума, докато нацията крещящо се нуждае от автентично лидерство. Интелектуалците, доколкото са останали, се скриха и не се борят за общественото внимание, а чакат някой да им го даде по право (което при днешната чалга култура никога няма да стане). Средното ниво на образованост намалява, населението застарява и намалява, а делът на маргинализирани групи като циганите расте. "Темида" е толкова омърсена, колкото и всичко останало. Както и църквата. Армия в стария смисъл вече нямаме. По индекс на щастие (спрямо материалното благополучие) България е на последно място в света! Може би единственото, което спасява страната от изпадане в уродството на някаква открита диктатура, е принадлежността ни към ЕС и необходимостта поне формално да се съобразяваме с днешните европейски цивилизационни норми.

2. Най-ново развитие

Последната протестна вълна донесе десетки разнопосочни искания (много от тях нереалистични, несъществени или направо вредни), както и обичайните разправии за водачество и опити за яхване. Мнозина отново се почувстваха използвани. Старите партии овладяха положението.

3. Какво да се прави?

Отчаяните времена изискват отчаяни мерки.

Необходимо е идентифицирането и фокусирането върху една обща цел - ясна, лесно разбираема, значима и предизвикваща емоционална съпричастност в най-широки кръгове. Цел, чието преследване да не поражда подозрения за лидерски амбиции и лично възползване, и която да не изисква големи усилия от населението, каквито то не е склонно да положи. Предвид тежестта на ситуацията е очевидна необходимостта и от съществена външна помощ.

Всички горни условия са изпълнени при предложението за искане на европейска правна помощ и специализиран съд срещу корупцията в съдебната ни система и по високите етажи на властта. Социологическите проучвания показват много ниско ниво на доверие в съда и прокуратурата, както и вяра, че съдилищата в други европейски държави се справят много по-добре. Целта е ясна и добре дефинирана. Насочена е към получаването на външна помощ, а не към овластяването на лица, които работят за инициативата. Няма как тези лица да бъдат смислено обвинени, че се борят за кокала. Няма и голяма опасност организаторите по стара българска традиция да се изпокарат помежду си. В началния етап от населението не се изискват усилия, по-големи от това да положи подписа си. Впоследствие, при наличие на широка легитимация след такава подписка и евентуалната външна дипломатическа помощ, относително малък брой протестиращи в София може да бъде достатъчен за постигане на резултати. Такава цел лесно получава подкрепа и сред българите в чужбина, за тях звучи естествено. Съответно външна помощ ще дойде и от тях.

Евентуалното постигане на целта в пълен мащаб би имало драматичен ефект върху нашето общество. Но дори и частични резултати биха били ползотворни. Даже ако въобще не се стигне до работа на чужди магистрати по наши дела, властта и съдебната система могат да бъдат стреснати до степен да се изчистят от определени хора или дори да ги вкарат в затвора. Същевременно ще разполагаме с изградена мрежа от активисти и групи за натиск в страната и извън нея - нещо незаменимо при възникване на масови протести по други поводи.