неделя, 30 юни 2013 г.

Редовно обвиняват протестиращите, че не знаели какво искат или искали нелепи неща, знаели само да викат "оставка" и "вън", а не предлагали алтернатива (откровените глупости не са алтернатива). Нямало идеи.

Важно е да разберем, че У НАС НЯМА КРИЗА НА ИДЕИТЕ, ИМА КРИЗА НА ХОРАТА. Носителите на идеите системно дискредитират тези идеи. Обикновените избиратели отдавна са го разбрали и търсят да дадат вота си на някой като царя или Бойко, който би разчистил мерзавците. Трагедията е, че този някой все се оказва просто поредният мерзавец.

От друга страна имаме представители на интелигенцията, на които им е крив народът, че само си търсел Спасител. Да, простите хора правят неудачни избори, защото на челото на поредния месия не пише "и аз ще ви излъжа" и те го пробват. Умниците обаче са по-зле, защото още не са достигнали до прозрението (или успешно са го забравили), че във властта качествата на носителя на идеята са по-важни от самата идея. Те продължават да спорят за "лявата идея", "дясната идея" и прочие. Докато и на най-простите е ясно - не гледай какво приказва дядо поп (Костов), а какво върши.

Така че ако има идейна криза, тя е в осмислянето на факта, че в България няма криза на идеите, а на хората.

1 коментар:

  1. Днешните (30.06.2013) избори във Варна са поредното доказателство, че кризата е в доверието и е поразена самата социална тъкан (това, което би трябвало да ни свързва като общество). Рекордно ниска избирателна активност - под 25%. И то в града, който изкара небивал брой протестиращи (като процент от населението) срещу предишния си кмет.

    Ето две статии със социологически данни отпреди 5 години, които илюстрират нещата. Бих се обзаложил, че в момента нагласите са още по-лоши.

    След 20 години преход живеем като сред пустиня
    "българите живеят в една изключително голяма самоизолация; те са повече обитатели на свят, а не участници в обществен живот"

    Доверието – невидимата ос на обществото

    ОтговорИзтриване