Преди да решим какво да се прави трябва да проумеем дълбочината и характера на бедствената ситуация в България. Положението е извънредно и стандартните рецепти са неприложими.
В края на 2010 г. списание "Иконъмист" публикува статия със знаменателно заглавие - "Богатите, бедните и България". В нея има графика, на която са съпоставени БВП на глава от населението и удовлетворението от живота (казано по-кратко - на богатството и щастието) в различните държави. Вижда се ясна корелация по-богати страни - по-щастливи граждани. С едно изключение - България. България единствена е извън основната закономерност. Доходите ни са над средните, но по удовлетвореност от живота сме на нивото на най-мизерстващите държави. Статията завършва с изречението: "най-тъжното място на света спрямо дохода на човек е България".
В края на 2010 г. списание "Иконъмист" публикува статия със знаменателно заглавие - "Богатите, бедните и България". В нея има графика, на която са съпоставени БВП на глава от населението и удовлетворението от живота (казано по-кратко - на богатството и щастието) в различните държави. Вижда се ясна корелация по-богати страни - по-щастливи граждани. С едно изключение - България. България единствена е извън основната закономерност. Доходите ни са над средните, но по удовлетвореност от живота сме на нивото на най-мизерстващите държави. Статията завършва с изречението: "най-тъжното място на света спрямо дохода на човек е България".
Картината се изяснява в Европейското изследване на ценностите, проведено през 2008 г. в 44 страни. Забележете, направено е по време на икономически подем у нас, ниска безработица и върхов материален стандарт в новата ни история. Подчертавам последното, както и статията в "Иконъмист", тъй като много хора упорстват в заблудата, че проблемите се коренят в бедността ни и отказват да приемат реалността. А отказът да се признае и поеме лична отговорност за реалността е съществена част от проблема.
Ще цитирам изводи от изследването, направени от професорите Георги Димитров и Пепка Бояджиева:
- нашите сънародници практически се интересуват единствено за най-близките си и за никой друг
- българинът гледа към непознатите през призмата на универсално недоверие; това се засилва все повече спрямо предходните изследвания от 1990 и 1999 г.; значителна част от анкетираните изобщо не вярват в почтеността на другите
- убедеността, че егоизмът е всеобщо разпространен, е 6 пъти по-силна от убедеността в обратното
- моралните норми не са особено съществени, българите са морално неангажирани
- нетърпимостта към употребата на марихуана е много по-голяма от тази към неправомерното получаване на държавни помощи, неплащането на данъци и корупционните практики
- незачитането на другите върви в пакет с незачитане на установения ред на дължимо поведение и принос към общия интерес
- българите живеят в изключителна самоизолация, те са повече обитатели на свят, а не участници в обществен живот. Над 97% не участват с доброволен труд в никоя от 18-те изброени форми на самоорганизация. Средното равнище на участие е 1.5%, близо 10 пъти по-ниско от това в други страни
- дълбоката основа на политическата криза е липсата не просто на "гражданско общество", а на социална тъкан от връзки между хората. Липса на мрежа от свързващи интереси, дефицит на човешка заинтересованост към другите; липса на морални ориентири и на ангажираност в усилията по съвместното ни съществуване. Очерталите се тенденции застрашават нормалното функциониране на обществото. Тъй като хората се отнасят с недоверие помежду си и към социалните институции, те се оказват в жизнена ситуация, която всекидневно произвежда напрежение и несигурност.
Какъв е отговорът на подобна криза - нова партия? В България имаше към 200 партии. Кому е нужна 201-ва? Някакви непознати лица ще пишат програми, каквито почти никой вече не чете. Нещо повече, най-ниска степен на доверие от всички изброени в споменатото изследване институции имат политическите партии. И това през 2008 г. На зимните протести през 2013 г. партиите директно бяха посочени като Врага.
Българинът днес може да казва НЕ, но не и ДА. Опитите за създване на някаква организираност след зимните протести през 2012 и 2013 г. пропаднаха, а доколкото ми е известно, сега протестиращите дори не правят такива. Във Варна повече хора излязоха да протестират срещу бившия кмет, отколкото да гласуват за нов. Много ниско е участието и на няколкото проведени референдума.
Имаме нужда не от партиен, а от цивилизационен проект. Мащабът на задачата е подобен на този през Възраждането. Но тогава лесно е бил дефиниран етнически враг - гърците и турците. През 1990 г. врагът бяха комунистите. И сега някои продължават да търсят подкрепа чрез посочване на етнически или идеологически враг, но това работи все по-малко. Защото реалният враг сме самите ние. Човек, който не вярва на никого и не участва в нищо, сам си е най-големият враг.
Ако искаме да променим политиците, първо трябва да променим избирателите. Ще цитирам Цветозар Томов:
"тази ситуация ще стане по-приемлива, ако в България се поразвият институциите на гражданското общество. Искам да изясня този шаблон. Има държава, това е публичната власт във всичките й форми. По правилата на демокрацията ние избираме кой да изземе тази публична власт. Има, от друга страна, хора, които се включват в този процес на избор. Има и една трета, много важна страна, която трябва да се появи в една зона на напрежение между власт и граждани. Това са медиите, това може да бъде Църквата, това могат да бъдат клубовете по интереси, неправителствените организации и пр. Тази зона е неразвита в България, няма я, а когато нея я няма, няма какво да запълни пространството между народ и власт и то се превръща в пропаст. Там няма посредници. Властта може да се оглежда и да се цивилизова само виждайки какво става в тази зона, защото съобразно степента, в която е развита тази зона, тя може да налага правила, идващи от гражданството върху властта. Ако това не стане в България, е абсолютно все тая коя партия ще изберем, опасно е само да дадем прекалено много власт на една партия"
Политическата върхушка няма да помогне за създаването на гражданско общество, тя се страхува от него. Външна помощ (например от ЕС) е добре дошла и трябва да се използва, но основната задача лежи върху нас - гражданите - със страшна сила.
И така, какво да направим сред население, което не вярва, и то често с основание, не само на политиците, но и на съда, полицията, лекарите, производителите, НПО-тата (и НПО започна да се превръща в мръсна дума), на съседа си дори?
Предлагам да започнем създаването на групи от активни, безкористни и устойчиви в поведението си хора, които да подкрепят смислените инициативи и сами да генерират такива. Хора, които всяка седмица поне веднъж участват в някаква обществено полезна дейност без заплащане. Които подкрепят всичко все още мърдащо. Будители.
"По делата им ще ги познаете." Нека покажем, че не всички са маскари, че съществуват личности, за които "обществен интерес" не е абстрактно понятие. В държава, в която доверието се е превърнало в най-дефицитната стока, няма нищо по-необходимо.
Помощта, която тези групи оказват, трябва да се дава умно, със стремеж за реализиране на принципа "предай нататък". Да се иска и очаква от тези, на които се помага, да помогнат някому на свой ред. Защото има организации, които активно търсят подкрепа за своите каузи, но самите те не дават подкрепа никому. Подобен модел на поведение трябва да бъде атакуван. Персоналната помощ също да бъде придружена с опити за събуждане активността на подпомагания. Така групите могат да се превърнат в генератори на вълни, постепенно разпространяващи се по цялата повърхност на блатото и събуждащи го за живот.
Подобни активни ядра в бъдеще могат да образуват и партия, ако решат. Тогава участниците ще са проверени, сработени, разпознаваеми. Или могат да се явят на избори и без партия, според възможностите, които изборният кодекс предоставя - като независими кандидати или в граждански листи, ако такива бъдат въведени. Но това не е най-важното. Важното е промяната на манталитета на значима част от нашите сънародници. Другото ще стане само.
Ще цитирам изводи от изследването, направени от професорите Георги Димитров и Пепка Бояджиева:
- нашите сънародници практически се интересуват единствено за най-близките си и за никой друг
- българинът гледа към непознатите през призмата на универсално недоверие; това се засилва все повече спрямо предходните изследвания от 1990 и 1999 г.; значителна част от анкетираните изобщо не вярват в почтеността на другите
- убедеността, че егоизмът е всеобщо разпространен, е 6 пъти по-силна от убедеността в обратното
- моралните норми не са особено съществени, българите са морално неангажирани
- нетърпимостта към употребата на марихуана е много по-голяма от тази към неправомерното получаване на държавни помощи, неплащането на данъци и корупционните практики
- незачитането на другите върви в пакет с незачитане на установения ред на дължимо поведение и принос към общия интерес
- българите живеят в изключителна самоизолация, те са повече обитатели на свят, а не участници в обществен живот. Над 97% не участват с доброволен труд в никоя от 18-те изброени форми на самоорганизация. Средното равнище на участие е 1.5%, близо 10 пъти по-ниско от това в други страни
- дълбоката основа на политическата криза е липсата не просто на "гражданско общество", а на социална тъкан от връзки между хората. Липса на мрежа от свързващи интереси, дефицит на човешка заинтересованост към другите; липса на морални ориентири и на ангажираност в усилията по съвместното ни съществуване. Очерталите се тенденции застрашават нормалното функциониране на обществото. Тъй като хората се отнасят с недоверие помежду си и към социалните институции, те се оказват в жизнена ситуация, която всекидневно произвежда напрежение и несигурност.
Какъв е отговорът на подобна криза - нова партия? В България имаше към 200 партии. Кому е нужна 201-ва? Някакви непознати лица ще пишат програми, каквито почти никой вече не чете. Нещо повече, най-ниска степен на доверие от всички изброени в споменатото изследване институции имат политическите партии. И това през 2008 г. На зимните протести през 2013 г. партиите директно бяха посочени като Врага.
Българинът днес може да казва НЕ, но не и ДА. Опитите за създване на някаква организираност след зимните протести през 2012 и 2013 г. пропаднаха, а доколкото ми е известно, сега протестиращите дори не правят такива. Във Варна повече хора излязоха да протестират срещу бившия кмет, отколкото да гласуват за нов. Много ниско е участието и на няколкото проведени референдума.
Имаме нужда не от партиен, а от цивилизационен проект. Мащабът на задачата е подобен на този през Възраждането. Но тогава лесно е бил дефиниран етнически враг - гърците и турците. През 1990 г. врагът бяха комунистите. И сега някои продължават да търсят подкрепа чрез посочване на етнически или идеологически враг, но това работи все по-малко. Защото реалният враг сме самите ние. Човек, който не вярва на никого и не участва в нищо, сам си е най-големият враг.
Ако искаме да променим политиците, първо трябва да променим избирателите. Ще цитирам Цветозар Томов:
"тази ситуация ще стане по-приемлива, ако в България се поразвият институциите на гражданското общество. Искам да изясня този шаблон. Има държава, това е публичната власт във всичките й форми. По правилата на демокрацията ние избираме кой да изземе тази публична власт. Има, от друга страна, хора, които се включват в този процес на избор. Има и една трета, много важна страна, която трябва да се появи в една зона на напрежение между власт и граждани. Това са медиите, това може да бъде Църквата, това могат да бъдат клубовете по интереси, неправителствените организации и пр. Тази зона е неразвита в България, няма я, а когато нея я няма, няма какво да запълни пространството между народ и власт и то се превръща в пропаст. Там няма посредници. Властта може да се оглежда и да се цивилизова само виждайки какво става в тази зона, защото съобразно степента, в която е развита тази зона, тя може да налага правила, идващи от гражданството върху властта. Ако това не стане в България, е абсолютно все тая коя партия ще изберем, опасно е само да дадем прекалено много власт на една партия"
Политическата върхушка няма да помогне за създаването на гражданско общество, тя се страхува от него. Външна помощ (например от ЕС) е добре дошла и трябва да се използва, но основната задача лежи върху нас - гражданите - със страшна сила.
И така, какво да направим сред население, което не вярва, и то често с основание, не само на политиците, но и на съда, полицията, лекарите, производителите, НПО-тата (и НПО започна да се превръща в мръсна дума), на съседа си дори?
Предлагам да започнем създаването на групи от активни, безкористни и устойчиви в поведението си хора, които да подкрепят смислените инициативи и сами да генерират такива. Хора, които всяка седмица поне веднъж участват в някаква обществено полезна дейност без заплащане. Които подкрепят всичко все още мърдащо. Будители.
"По делата им ще ги познаете." Нека покажем, че не всички са маскари, че съществуват личности, за които "обществен интерес" не е абстрактно понятие. В държава, в която доверието се е превърнало в най-дефицитната стока, няма нищо по-необходимо.
Помощта, която тези групи оказват, трябва да се дава умно, със стремеж за реализиране на принципа "предай нататък". Да се иска и очаква от тези, на които се помага, да помогнат някому на свой ред. Защото има организации, които активно търсят подкрепа за своите каузи, но самите те не дават подкрепа никому. Подобен модел на поведение трябва да бъде атакуван. Персоналната помощ също да бъде придружена с опити за събуждане активността на подпомагания. Така групите могат да се превърнат в генератори на вълни, постепенно разпространяващи се по цялата повърхност на блатото и събуждащи го за живот.
Подобни активни ядра в бъдеще могат да образуват и партия, ако решат. Тогава участниците ще са проверени, сработени, разпознаваеми. Или могат да се явят на избори и без партия, според възможностите, които изборният кодекс предоставя - като независими кандидати или в граждански листи, ако такива бъдат въведени. Но това не е най-важното. Важното е промяната на манталитета на значима част от нашите сънародници. Другото ще стане само.
Няма коментари:
Публикуване на коментар