неделя, 25 август 2013 г.

Излишни ли са много от днешните работни места?

Темата за безработицата и работните места е една от главните в съвременното общество. Защо не се сбъдва предсказанието на Кейнс, че до края на ХХ век в развитите страни може да има 15-часова работна седмица?

Повод за тази публикация ми даде провокативната статия на антрополога Дейвид Гребер:
On the Phenomenon of Bullshit Jobs

Сега няма да правя пълен собствен анализ, ще се спра главно на някои проблематични места в аргументацията на Гребер.


(В САЩ) "Over the course of the last century, the number of workers employed as domestic servants, in industry, and in the farm sector has collapsed dramatically. At the same time, “professional, managerial, clerical, sales, and service workers” tripled, growing “from one-quarter to three-quarters of total employment.” In other words, productive jobs have, just as predicted, been largely automated away (even if you count industrial workers globally, including the toiling masses in India and China, such workers are still not nearly so large a percentage of the world population as they used to be)."

Тук трябва да отчетем, че за същото време (1910-2000 г.) населението на САЩ се е увеличило над 3 пъти. И ако някои дейности се поддават лесно на автоматизация, то други, особено свързаните с човешко общуване, не могат да се автоматизират (поне засега). Нормално е при ръст на населението да има съответстващ ръст в броя на административния персонал, свещениците, учителите и т.н. Ако сравним този ръст с намаляването на броя на индустриалните работници, разликата изглежда фрапираща, но сама по себе си тя не е доказателство за наличието на фиктивни работни места.

Има го и моментът с износа на индустриални работни места към Китай и Индия. За да оценим дали в световен мащаб тези работни места са по-малко, не е достатъчно просто да ги вземем като процент от населението. Защото и в 1910 г., и в 2000 г. потребители на лъвската част от индустриалното производство са малка част от земното население. Останалите рядко си позволяват такива стоки. И ако сравним броя на работниците спрямо броя на потребителите на 2/3 от общата продукция, не съм убеден, че през 2000 г. съотношението ще е по-лошо, отколкото през 1910. Би било интересно да се направи такава статистика.

И още нещо. С интелектуализирането на труда е нормално да расте процентът на управленския персонал. Ако на 100 работника на конвейер е достатъчен един шеф, същото не може да стане при 100 програмиста. Там екипите са по 5-10 души.

"(dog-washers, all-night pizza deliverymen) that only exist because everyone else is spending so much of their time working in all the other ones"

Не мога да се съглася, че миячи на кучета и разносвачи на пица през нощта съществуват само поради заетостта на останалите хора.

"in the old inefficient socialist states like the Soviet Union, where employment was considered both a right and a sacred duty, the system made up as many jobs as they had to"

За разлика от автора много от нас сме живели в такава държава и знаем, че истината беше малко по-различна :) Социализмът не създаваше работни места просто за да намира работа на всеки. Системата тогава беше ниско ефективна, поради което хронично не достигаше персонал. Не измисляха работни места за хората, а се чудеха откъде да намерят хора за всички работни места. Затова беше и пропагандата за "свещения дълг" да се работи. Неработещите биваха заклеймявани със силно негативния епитет "тунеядци".

Тъй като капитализмът "по дизайн" не страда от такава неефективност, Гребер обяснява защо тогава фирмите поддържат толкова много работни места с твърдението, че "the ruling class has figured out that a happy and productive population with free time on their hands is a mortal danger". И като финал на статията: "Clearly, the system was never consciously designed. It emerged from almost a century of trial and error. But it is the only explanation for why, despite our technological capacities, we are not all working 3-4 hour days."

Странно е академичен автор да говори за "единственото възможно обяснение" на подобни процеси, обявявайки ги за плод на злата воля на управляващата класа, намерила такова решение по пътя на пробите и грешките. Дали няма и други възможни обяснения?

Ето едно от мен. Тясното място при капитализма не е производството, а продажбите. Почти всяка компания лесно би могла да произведе повече, стига да има на кого да го продаде. Реалната конкуренция не е в това как да се произведе най-добрият продукт, а как да се вземат най-много от парите на клиентите. И от там всичките отдели по маркетинг, реклама, продажби, дистрибуторски мрежи и т.н. Анекдотичен пример е себестойността на кока-колата, в която разходите за реклама са много повече, отколкото производствената себестойност.

И още един пример. Преди 6-7 години, малко преди бума на смартфоните, започнал с първия iPhone, собственик на софтуерна фирма за приложения за мобилни устройства  ми разказа, че е уволнил много от програмистите си (от двайсетина оставил само най-добрите 5-6) и за сметка на това е назначил търговци. Разбрал, че не е важно да пуска много софтуер, а да има кой да го продава.

Това е една от голите истини за капитализма, отвъд класовите и конспиративните теории.

Значителна част от втората половина на статията е посветена на размишления около случая с бивш съученик на автора, преквалифицирал се от поет-музикант в корпоративен адвокат. Като Гребер стига до крайни заключения от сорта на: "there seems a general rule that, the more obviously one’s work benefits other people, the less one is likely to be paid for it."

Относно примерите му - да, ако от света изведнъж изчезнат боклукчиите последствията ще са по-тежки, отколкото ако изчезнат работещите в телемаркетинга. Само че "малката" подробност е, че работата на боклукчиите може да върши почти всеки. Много по-лесно можем да направим от корпоративен адвокат боклукчия, отколкото обратното. В случая в обществен план имаме аналог на пирамидата на Маслоу - на най-долните нива са базовите нужди (дишане, хранене) и за разлика от по-високите етажи тяхното незадоволяване би било фатално, но това не значи, че в едно високоразвито общество хората трябва да отделят най-много внимание и пари за храна. Напротив, колкото повече отива отвъд физиологичните си нужди, толкова повече човек заслужава да се нарича хомо сапиенс. Така е и с обществото - във фокуса на високоразвитите общества не са въпросите за боклука по улиците и за храната, те отдавна са решени.

Интересен е въпросът за значението на творците и защо много от тях не получават значително възнаграждение. Наистина, във високоразвитите общества те би трябвало да са близо до върха на пирамидата.

Всъщност имаме музиканти, писатели и др., които действително получават огромни суми. Но колко такива може да има? Колко писатели са нужни на свят от 7 милиарда души?

Няма как един пекар да произведе хляб за 7 милиарда души, и то хляб наведнъж за целия живот на тези хора и техните поколения. Затова пекарите са много и трябва да работят всеки ден. Докато един роман, веднъж написан, може да бъде прочетен от всички и да бъде четен и след векове. Вече е натрупано огромно количество литература, много повече, отколкото всеки отделен човек може да прочете. След като може да прочете само малка, съвсем малка част от нея, обикновено човек се стреми да чете само най-доброто. Уви, при тези условия няма как един милион живи писатели (числото е хипотетично, не знам колко са) да се радват на големи печалби. Повече или по-малко положението е подобно и при другите изкуства.

За финал, темата за юристите. За щастие в България още не сме стигнали до американските висоти в това отношение, където според анекдотите всеки съди всеки за всичко, но и тук вече имаме огромен брой юридически факултети и желаещи да учат в тях. Без съмнение се прекалява. Но също така без съмнение съвременните социално-икономически отношения са по-сложни от тези в миналото и това предполага по-сложно правораздаване и повече юристи. Реформа при патентите и въобще в авторското право е необходима и такава би могла да намали нуждата от юристи в корпорациите по отношение на този вид въпроси, но неминуемо светът става и ще става все по-сложен, самата Вселена се развива от прости към все по-сложни и високойерархични структури и, харесва ни или не, от реалността не може да се избяга.

Няма коментари:

Публикуване на коментар